Медиацията – доброволна, неформална и поверителна процедура

Медиацията е доброволна, неформална и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат взаимно приемливо споразумение.

ПРЕДИМСТВАТА НА  МЕДИАЦИЯТА

•Страните сами определят интересите и приоритетите си.
•Медиацията запазва и възстановява взаимоотношенията между страните.
•Решаването на спорове чрез медиация спестява време.
•Медиацията е по-евтина в сравнение със съдебната процедура.
•Медиацията се провежда в удобно за страните време.
•Разговорите и споразуменията между страните се запазват поверителни.
•Регистриран е висок процент на постигане на споразумение чрез медиация /80 %/.
•Медиацията е процедурата, при която няма налагане на чужда воля върху спорещите и няма губеща страна.

СПОРОВЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ РЕШАТ ЧРЕЗ МЕДИАЦИЯ

•търговски спорове – между търговци; по търговски сделки; членство в търговски дружества; банки; финансови спорове; конкуренция; интелектуална собственост и др.
•застрахователни спорове – застраховки, изплащане на застрахователни обезщетения и др.
•трудови спорове – трудови договори – прекратяване, обезщетения, трудови възнаграждения, трудов стаж и др.; колективни трудови договори
•непозволено увреждане – имуществени и неимуществени вреди
•спорове по наемни отношения – наемна цена; повреди; изваждане на наемател
•потребителски спорове – гаранционни срокове и рекламации
•спорове от сферата на строителството – между граждани, архитекти, проектанти, строители, надзорници и др.
•спорове от публичен интерес – екологични, етнически и др.
•граждански спорове – семейни, битови, вещни, облигационни

РОЛЯТА НА МЕДИАТОРА

Медиаторът:

– представя процедурата и правилата, които страните се договарят, че ще следват.
– изслушва гледните точки и изявленията на всяка една страна, без да изказва мнение или заключение, свързано със спора.
– подпомага страните да изяснят причините за спора, най-общо чрез съсредоточаване на дискусията предимно върху техните интереси, а не върху правните им позиции.
– улеснява комуникацията между спорещите страни и трансформира противопоставянето в спора в сътрудничество за разрешаването му.
– се опитва да придвижи страните отвъд дискусията за това, кое е правилно и кое погрешно, и се опитва да ги насочи към разглеждане на възможности, които биха довели до споразумение.
– е безпристрастен в процедурата на медиация.
– не дава никакви правни или професионални съвети или информация.
– се отнася към всички коментари и изявления, направени от всяка една от страните в индивидуална сесия, като към конфиденциална информация, освен ако страната пожелае друго.
– може да подпомогне спорещите, като очертае условията на постигнатото споразумение, така че страните да могат да съставят писмено споразумение.

ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ

Медиацията е процедура, която може да се приложи във всяка фаза на даден спор. Препоръчително е процедурата да започне непосредствено след възникване на спора, преди неговата ескалация и преди внасянето му в Съда.
•Двете или една от страните се обръщат към медиатор, медиаторът предприема действия за установяване на контакт с другата страна.
•Двете страни се съгласяват да разрешат спора си чрез процедура по медиация и посочат конкретния медиатор.
•Сключва се споразумение за провеждане на медиация, което описва начините и условията, по които ще се проведе медиацията.
•Провеждат се сесии по медиация – общи и индивидуални.
•Освен ако страните не се договорят за друго, всяка една от тях има право да разполага със съветник по време на медиацията.
•Страните не са задължени да постигнат уреждане на спора – те могат да се споразумеят по всички, по някои или по нито един от въпросите, предмет на спора.
•Няма изискване за действителност на споразумението, но най-често то се сключва в писмена форма.
•Писменото споразумение се подписва само от страните по спора. Ако страните поискат то може да се завери нотариално или ако е налице висящ спор – да го представят на съда за одобрение като съдебна спогодба.

Терминът медиация стана особено популярен след приемането на специален закон през декември 2004 година. Според юристи всеки спор, който може да бъде решен чрез преговори, е подходящ за медиация – граждански, търговски, трудов, семеен, административен. Практиката по света показва, че медиацията е доказала високата си ефективност най-вече при търговски, облигационни и застрахователни спорове, както и при случаи на трудова злополука.

Ползи
За спорещите медиацията означава по-евтина, по-бърза и по-малко агресивна процедура в сравнение със съдебното производство. Когато се стигне до съдебно решение, винаги едната страна е губеща. При медиацията печелят и двете страни, тъй като сами постигат споразумение, без да разчитат на решение, наложено им от съд (или арбитър). По време на обсъжданията страните контролират спора и резултата. „При всички случаи медиацията е много по-рационално решение за спорещите, особено при сегашната ситуация със съдебната система, когато делата се влачат с години. Медиацията пести време, пари и нерви. Когато спорът не е предизвикан от злонамерени действия, медиацията е по-добрият начин за разрешаването му. Твърде често конфликтите произтичат от недобри комуникации и произволни тълкувания. Медиацията позволява спорещите да извадят на масата своите карти, да изразят мислите и целите си открито и да решат дали могат да доближат позициите си. При всички случаи тази процедура е по-бърза и позволява да се запазят добрите отношения.

Процедура
Предложение за разрешаване на даден спор чрез медиация може да направи всяка от страните по него. Предложението може да дойде и от съда или друг компетентен орган, където спорът е отнесен за решаване. Страните трябва да са съгласни да се търси разрешение чрез медиация. Те могат да се обърнат директно към медиатор или към медиаторска организация, която да им помогне в избора. Продължителността на процедурата зависи от естеството и сложността на спора и най-вече от поведението на спорещите. Практиката показва, че повечето конфликти се разрешават в рамките на четири пет седмици. По време на процедурата може да присъстват и адвокати, представляващи интересите на спорещите. Страните се споразумяват предварително как да разпределят възнаграждението на медиатора и разноските по процедурата. Обикновено разходите се поделят наполовина. Заплащането на медиаторските услуги е много по-ниско от съдебните и арбитражните такси.

Практика
Законът за медиацията и актовете по прилагането му вече са факт. Неотдавна министърът на правосъдието одобри: Стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора, Правила за условията и реда за вписване в Единния регистър на медиаторите.

Реакция на съдебната власт
С помощта на Проекта за реформа в търговското право съдии от окръжните съдилища в Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Варна и София-област разработиха програма за насочване към медиация в рамките на висящ съдебен процес. В основата на програмата стои разбирането, че водеща в процедурата по медиация е волята на страните, като насочването от съда има препоръчителен характер и по никакъв начин не ограничава правото им на правосъдие.
„Страните могат и без да уведомяват съда да пристъпят към медиация. Ако успеят да разрешат спора си, делото може да се прекрати, като ищецът оттегли или се откаже от иска, както и ако страните представят на съда постигнатата спогодба и тя бъде одобрена като съдебна. Докато трае процедурата по медиация, страните могат по взаимно съгласие да спрат производството по делото в съда или да поискат следващото съдебно заседание да бъде насрочено за по-късна дата. Ако съдията прецени, че отнесеният към него спор е подходящ за медиация, Законът за медиацията го оправомощава да насочва страните към процедурата“, според Радка Чолакова, съдия от Пловдивския окръжен съд. Но съсловието на адвокатите като цяло е най-големият противник на медиацията, поради разбирането, че процедурата им бърка пряко в джоба. Целта на медиацията е да се избегнат дългите съдебни процеси, където адвокатите имат основна роля и получават няколко хонорара. В процедурата по медиация също могат да участват адвокати, които пак вземат хонорар, но за разлика от съдебния процес тук няма възможност за протакане и съответно за повече суми. Според голяма част от специалистите, адвокатите се опасяват, че медиацията ще им отнеме клиентите. В редките случаи, в които адвокати участват в медиацията, тяхното поведение пречи, защото се държат сякаш са в съдебна зала.

Експерти прогнозират, че медиацията в България ще набира скорост. Защото „и най-лошото споразумение е по-добро от най-доброто съдебно решение, тъй като споразумението е резултат от съгласуване на волята на двете страни, докато съдебното решение е налагане на воля върху едната от страните“.

Данчо Бончев, Списание PROFESSIONAL, бр. 5