Защита от подслушване през мобилен телефон

„Ало. Добър ден, господа от подслушването.
Е как разбра, че сме от подслушването?
Само вие ми звъните на спрения телефон.“

Този и още много други подобни вицове са част от Българския градски фолклор и представляват отражение на непрестанно появяващите се в българското общество, скандали, свързани с подслушване. Друга част от фолклора са най-разпространените градски легенди за това, как може да се познае, дали един мобилен телефон се подслушва. Според тези легенди, има “безпогрешни” и “авторитетни” способи за разпознаване на подслушването. Например, ако има ехо в телефонната слушалка, значи те подслушват; ако в слушалката чуваш пращене, пукане или други разговори, значи те подслушват; ако отидеш до колона в сграда и се чуе бръмчене в слушалката, значи те подслушват; ако набереш един номер в Израел и чуеш прекъснат сигнал, значи те подслушват; ако се набере *#06# и появилият се IMEI номер на телефона е с повече от 15 цифри, значи те подслушват и куп други подобни “методи” за откриване на подслушване, които се разпространяват в публичното пространство. Повечето от тези способи, всъщност всичките с изключение на “ехото”, са пълни дивотии. Ехото в слушалката може да бъде в резултат на няколко различни причини и само една от тях може да е свързана с евентуално подслушване. С други думи, ехото като индикатор е добър начин да се развие параноя, но лош начин да се разбере дали телефонът се подслушва.

Поради значимостта на проблема с подслушването, в последно време масово се ползват подръчни способи за защита от подслушване при провеждане на телефонни разговори и комуникация през телефона. Такива програми са Blackberry messenger, SКYPE, Viber и други. Тези програми осигуряват вторично криптиране на разговорите и SMS-те и прехвърлят трафика от звуковите канали на мобилната мрежа към интернет, чрез VoIP. Освен тези безплатни програми, се ползват и сериозни криптиращи програми и алгоритми, които не позволяват стандартно подслушване по отношение на разговорите през мобилния телефон.

Общото в цялото това внимание към подслушването на телефоните е, че то касае момента на провеждане на разговор с друг абонат. Тоест, притеснението на хората и опитите за защита, са свързани с подслушване по време на провеждане на телефонен разговор. Съществува един друг интересен момент с мобилните телефони, който е встрани от вниманието. И той е свързан с това, какво се случва в по-голямата част от времето, когато не се провеждат разговори по телефона? Възможно ли е през това време да се подслушва околното, близко на телефона, пространство? Отговорът е ДА. Възможно е и се прави. Извършва се не само подслушване на гласовата комуникация и обстановка, но и видеозаснемане, точно географско локализиране и други. Наличните технологии за това са няколко и най- старата се прилага от 1999 г. По информация, появила се в няколко сайта в САЩ от 2006 г., технологията за подслушване през мобилния телефон, когато по него не се провеждат разговори е одобрена от върховния съд на САЩ, като официално средство за събиране на доказателствен материал и оттогава на този род технологии е дадена публичност.

Подслушване и звукозапис, с последващо дистанционно изтегляне на същия, предлагат няколко от сериозните шпионски софтуери за мобилни телефони, свободно продавани в интернет. Подобна функция имат и някои хардуерни устройства. Различни настройки на мобилните телефони, също дават възможност те да се използват като подслушвателно устройство от недобронамерени специалисти, роднини и приятели. Общо в публичното пространство има информация за поне 6 подобни технологии. Проблемът е, че този род технологии са достъпни не само за правоохранителните органи, а някои, като шпионските софтуери например, са и изключително лесно достъпни.

Целта на тази статия не е да разглежда функциите и възможностите на шпионските софтуери, които са впечатляващи и са тема, способна да запълни не една статия. Всеки може да ги открие в интернет и да се информира. За помощ и илюстрация може да се ползва една от няколкото авторитетни класации на шпионски софтуери за 2016 година:

За сравнение могат да се видят подобни класации за 2015 и 2014 години:

Бърз анализ показва, че този бизнес търпи развитие. Има стабилни участници, има нови такива, цените падат, продажбите вървят. В официалните магазини на Андроид (Android) и Епъл (Apple) също има няколко програми, маскирани като приложения, предназначени за откриване на собствен телефон при кражба или загубване. Като цяло, достъпът до подобни програми не е ограничен и е сравнително лесен.

Какво се случва всъщност? Как се осъществява този тип подслушване? Видимо нищо не се случва. От една страна телефонът изглежда изключен, или с тъмен екран или с екран, който е програмиран и който използващият го е свикнал да вижда – няма никакви външни признаци. В същото време се включва микрофонът или камерата. Звукът от микрофона или видеоизображението от камерата се предават в реално време на подслушващия, или се записват в паметта на телефона и се транслират впоследствие отново до телефона или сървъра на подслушващия. И в двата случая се предава информация за обстановката около телефона.

Въпреки че проблемът с този род подслушване не е толкова популярен, по-осведомените знаят за него и опитват да се защитят. Естествената реакция на повечето хора е да изключат телефона, когато искат да провеждат конфиденциален разговор. В зависимост от използваната технология обаче, изключването на мобилния телефон от бутона за включване и изключване може да не доведе до очаквания резултат. Въпреки че телефонът изглежда изключен, дистанционното му или повторно софтуерно активиране е възможно, и за голяма изненада на ползващия го, скритата комуникация през телефона се осъществява и разговорите, провеждани в близост до телефона биват записани и предадени.

За да не звучат нещата безнадеждно, ще разгледаме няколко способа за защита, получили по-голямо или по-малко разпространение:

Първи способ– използван често от депутати и политици – сядане върху телефона по време на разговор.

Способът е сравнително ефективен в шумно заведение. Проблемът е, че звукоизолацията е правопропорционална на обема на задника върху телефона и зависи от материала, от който е направена седалката. Освен това, мърдането по време на разговора може да доведе до проваляне на звукозаглушаването на телефона. Като цяло способът е лесен, но неудобен и не особено ефективен.

Втори способ– изваждане на батерията от телефона. Това е най- старият способ, използван още с появата на този тип технологии за подслушване. Надежден, но неудобен и неприложим за телефоните, чиито батерии не могат да бъдат извадени.

Трети способ– изнасяне на телефона от помещението, в което се провежда конфиденциален разговор. Абсолютно сигурен способ. Проблемът е, че не винаги е приложим. Освен това, по време на разговора, телефонът не е под контрола на собственика си и няма гаранция, че точно в този момент някой не инсталира на него шпионски софтуер.

Четвърти способ– поставяне на телефона в екраниращ електромагнитните вълни калъф или използване на GSM джамър. И двете технологии постигат един и същ краен ефект с различни средства, а именно прекъсват комуникацията на телефона с базовите станции и мрежата, и възпрепятстват предаването на информация в реално време. Но и двата метода не могат да предпазят от запис на звук и видео върху паметта на телефона и последващото му дистанционно изтегляне, когато се възстанови връзката с мрежата, независимо след колко време ще се случи това. В същото време, ползващият ги има фалшиво чувство за сигурност . Освен това пропуска множество разговори и съобщения, особено ако ползва екраниращ калъф и забрави да извади телефона от него.

Пети способ– използване на акустично зашумяване на средата по време на разговор, чрез пускане на бял, кафяв, речеподобен или други видове специални акустични шумове. Ефективността на този метод зависи от много фактори. В повечето случаи не е особено ефикасен и сериозно пречи на провеждането на разговора. Освен това, е неприложим на обществени места.

Шести способ– използване на ултразвуков джамър. Използването на ултразвуков излъчвател, подобен на кучегоните води до задействане на микрофоните на наличните в обсега устройства, като вкарва в тях пищене или някакъв друг шум, в зависимост от конструкцията на уреда. Проблемът е, че повечето продавани в интернет уреди не вършат работа. Сериозните уреди са много скъпи, не покриват на 100 процента наличните на пазара микрофони, има редица условности при използването им и влияят върху здравето на хората, намиращи се в обсега им.

Седми способ– използване на Акустичен сейф. Това е българска разработка, създадена от специалистите на Профисек ЕООД и в момента копирана от някои руски и германски компании. Акустичният сейф представлява кутия с място за поставяне на мобилни телефони. Мястото е звуко- и видео- изолирано, зашумено с един или комбинация от няколко специализирани шумове, споменати по-горе в статията. Моделите са различни и се проектират и произвеждат по желание на клиента. Идеята е, че телефонът няма достъп до аудиосигнала в обкръжението на собственика си, а камерата на телефона няма видимост към околната обстановка. На практика подслушване и заснемане е невъзможно. Телефонът е в зоната на наблюдение от собственика си и не може да бъде манипулиран. При получаване на повикване или SMS, звъненето се чува и разговорът може да прекъсне, за да се проведе такъв по телефона или да се провери спешно съобщение. Методът е подходящ както за офис, така и за обществени места. Особено подходящ е когато се провеждат разговори с участието на няколко човека, защото решава проблема с подслушването за всички налични мобилни устройства. За повече информация може да разгледате тук 

Изброените по- горе методи и средства за защита от подслушване през мобилните телефони не защитават от подслушване при провеждане на разговори по телефона. Те не възпрепятстват работата на шпионските софтуери във времето, когато не се прилагат средствата за защита от подслушване и не ги премахват от телефона. Те просто предотвратяват или се опитват да предотвратят подслушването през телефона в момента, в който се използват.

Защитата от подслушване е комплексно мероприятие, така че изброените по-горе способи и средства следва да се разглеждат като част от системни действия и методи.

Автор: Николай Цапрев