Кой е най-добрия СОТ?

Често клиенти искат съвет към кой СОТ да се включат, питат кой е най-добрия. Тук ще се опитаме да дадем някои насоки по темата какво означава добър СОТ.
Дейността на СОТ фирмите в България е уредена със „Закон за частната охранителна дейност”. Конкретните дейности са записани в следните членове на закона:
Чл. 5. (1) По реда на този закон се извършват следните видове дейности:
1. лична охрана на физически лица;
2. охрана на имуществото на физически или юридически лица;
3. охрана на мероприятия;
4. охрана на ценни пратки и товари;
5. самоохрана.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват и чрез технически системи за сигурност и помощни средства.
Чл. 10. Охраната с помощта на технически системи за сигурност е дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали.

В случая става дума за дейност, извършвана от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон, които са получили лиценз или регистрация по реда на Закона за частната охранителна дейност. Тези търговци (или фирми, както е прието да се наричат) извършват охрана с помощта на технически системи за сигурност. Абревиатурата „СОТ” е придобила гражданственост и идва от съкращението на израза „сигнално-охранителна техника”. Много често се виждат надписи „СОД”, което би трябвало да означава „сигнално-охранителна дейност”. Също така често срещана абревиатура е „АСО”. В началото си мислех, че това са фирми от хазартния сектор, но се оказа, че е просто съкращение на израза „Агенция за сигурност и охрана”. Например на 29.05.1997 г., Патентното ведомство регистрира стикера и словосъчетанието „СОТ”, като запазена марка за услуга (за сигнализация в случай на взлом) на „СОТ – сигнално-охранителна техника” ЕООД, подновена през 2007 г. за следващ десетгодишен период от време – до 09.05.2017 г.  Реално в момента правото за използване на абревиатурата СОТ за услуги, свързани със сигнализация в случай на взлом – услуги Клас 37, принадлежи на СОТ ЕООД.

Без значение какви са абревиатурите и имената в България има лицензирани над 1862 фирми, извършващи такава охрана. Нормално е човек да се обърка и да се колебае към кой СОТ да се включи за охрана. Този проблем е най-изразен в големите градове, където  обикновено действат над 6-7 утвърдени фирми едновременно, като за София бройката е над 19. Предстои промяна на  Закона за частната охранителна дейност. С тази промяна ще се прецизира услугата, както и процедурата за лицензиране на лицата имащи право да я извършват.

Нека се опитаме да поставим критерии за добър СОТ. Всъщност СОТ е система от няколко елемента и всеки от тях по отделно влияе на крайния резултат, който трябва да е надеждна охрана на даден обект. Ако само един от елементите не функционира качествено, крайния резултат е лош.

Първият елемент от системата е изграждането на обекта. Много е важно обектът да е изграден и оборудван с правилната техника, монтирана по подходящ начин. Инженеринговите фирми монтиращи такава техника са над 2500 и в тях работят всякакви „специалисти”. Затова при приемане на обектите под охрана служителите на добрия СОТ следва да проверят укрепен ли е обекта и правилно ли е монтирана техниката. Да дадат препоръка ако е необходимо или да откажат поемането на обекта, ако не са изпълнени основни изисквания на сигурността.

Вторият елемент е предаването на сигнали от охранявания обект до мониторинг центъра. Правилно монтираната техника би трябвало да подаде алармен сигнал при нарушение. Добрата техника подава и редица други сигнали относно действията извършвани с нея (включване или изключване на охраната, извършване на ремонт), както и сигнали показващи техническо състояние, например отпаднало захранване, слаби акумулатори, липса на тестов сигнал и други. Тези сигнали се подават периодично и се обработват в мониторинг център. Добрият СОТ гарантира, че тези сигнали ще стигнат до мониторинг центъра. Тоест фирмата има изградена добра мрежа за надежден пренос на сигнала. При липса на добра преносна среда мониторинг центъра няма да получи сигнал или напротив ще получава множество фалшиви сигнали.

Следващ елемент е обработката на получените сигнали. Най-разпространените способи за елиминиране на СОТ са: заглушаване на устройствата, излъчващи алармения сигнал от охранявания обект (радио трансмитер или GSM модул) или прекъсване на линията, по която се предава сигнала (телефонна линия или интернет). Затова важен момент е обработката на тестовите сигнали. В зависимост от използваната апаратура и софтуер, мониторинг центъра очаква да получи тестов сигнал от охранявания обект в интервал от 30 минути до 24 часа. Липсата на един тестов сигнал не е повод за тревога и за това повечето софтуери са настроени да подават индикация при липсата на три тестови сигнала. Тоест ако някой заглуши алармата в охранявания обект добрият СОТ ще разбере, че има нещо нередно при липсата на три тестови сигнала или след около час и тридесет минути, а другият след около три денонощия. За съжаления в София има поне две фирми, чиито системи излъчват и обработват тестови сигнали веднъж или два пъти в денонощието, което на практика обезсмисля извършваната от тях охрана. В момента навлизат и по-нови системи за пренос на сигнал и мониторинг, например система за мониторинг през GPRS, при която индикацията за техническа нередност или заглушаване се получава на 40-тата секунда. Заглушаването на такава система става безсмислено, защото на 40-тата секунда служителите от мониторинг центъра ще предприемат действия за изясняване на проблема. За важни и рискови обекти се използва дублирана връзка с GPRS комуникация, с тест през 20 сек.

Важен елемент е подготовката на персонала и организацията на работа в мониторинг центъра. Как софтуера и операторите отработват сигналите, получавани от охранявания обект. Преди три години в град София бе разбит и ограбен трезор, охраняван от фирма провеждаща много агресивна рекламна политика в момента. В паметта на компютъра, намиращ се в мониторинг центъра на тази фирма бе записано, че в 1 часа на 31.12 срещу 01.01 трезора е отворен с код на служител, имащ право на достъп. Сигналът е получен в мониторинг центъра, но там никой не е обърнал внимание на обстоятелството, че в Новогодишната нощ трезора не работи и не би трябвало да бъде отварян от никого. При добра софтуерна програма, обучение на операторите и създадена организация, този обир е могъл да бъде предотвратен.

Следващ елемент от системата е отработването на сигнала за алармено събитие. Полученият сигнал трябва да бъде забелязан от оператора и предаден на патрула. Тук проблемът е същия, както с получаването на алармен сигнал от обекта в мониторинг центъра. Необходимо е фирмата да има надеждна система за връзка между мониторинг центъра и патрулите. При получаване на сигнал, патрулът следва да реагира. В рамките на 5 минути след задействане на алармата се очаква патрула да посети обекта. В малките градове е лесно това да се случи, но не се получава така в София и големите градове. Как се придвижва патрула, за да стигне на време, как реагира ако в района му има повече от едно алармено събитие едновременно, как се придвижва при големите задръствания? Ако човек се опита да отговори на тези въпроси ще види, че има проблем. Обикновено този проблем се решава с разполагането на множество патрули на ключови места. Ако се загледате в пресечката на Витошка и Патриарх Евтимий в София ще видите поне три патрула на три различни фирми. Мястото е ключово. Патрулите трябва да са достатъчно на брой. За да бъде покрита София е необходимо едновременно да дежурят минимум 33 патрула разположени на ключови места по цялата територия на града. По-малкото от това количество патрули означава невъзможност за своевременна реакция. Не е без значение и какви са превозните средства на патрула. В централна градска част на София в час пик не може да мине нищо друго, освен мотоциклет. В същото време в крайградските части и особено зимно време в полите на Витоша не може да се работи с друго, освен с автомобил с двойно предаване 4х4. В практиката си имах случай, когато при задействане на охранителната система, от фирмата извършваща охраната на обекта се обадиха след 90 минути по телефона, на отговорника на обекта и го попитаха дали има нужда да пращат патрул. Такова действие е абсолютно недопустимо. Някой фирми за СОТ съвместяват едновременно функциите на патрул със сервизен автомобил, логистика и други, поради липса на ресурси, което води до невъзможност за своевременна реакция.

Важно е и поведението на патрула при посещение на обект. Извършването на оглед и анализ на обстановката, както и консултация по телефона с отговорника на обекта, ако същия не е на място, са минимално необходимите действия. При наличие на разбит обект, има случаи, когато охранители довършват започнатото от крадците. За това някой фирми за СОТ имат въведена система за контрол на служителите си и верифициране на събитията.

Отговорността, която фирмата за охрана поема при невъзможност да предотврати инцидент също не е за пренебрегване. Обикновено това е вид застраховка, но се предлагат и други схеми на компенсация.

И накрая всичко опира до цената. Цените са изравнени. Разликата е минимална. Ако разликата е много голяма и в посока към по-ниска цена е редно да се замислим защо. В повечето случаи това е признак за проблем. Не са много тези, които биха могли да подбият пазара с качествена услуга и много по-ниска цена, но дори и това ще е временно. Цената следва да се гледа, след като се изяснят дадените по-горе обстоятелства, влияещи на ефективността на СОТ фирмата.

Как да стане това? Ето някои препоръки: чрез разговор с независим специалист, разговор с хора от патрула, официално искане на информация от централата на съответната фирма, преглед на информацията в Интернет и форумите.

Можете и да тествате. Задейства се алармата и се следи реакцията на СОТ компанията. Резултатът си заслужава, дори при евентуалната глоба от 10 евро за неправилно действие.

Ако патрулът се забави повече от 6-7 минути и не получите през това време обаждане или съобщение от мониторинг центъра, по-добре помислете за това с кого и как ще продължите да работите за охраната на дадения обект. Имайте предвид, че фирмите за охрана се отнасят крайно негативно към подобен вид проверки.

Николай Цапрев, брой 4 на Списание Professional