Понятие за договори, свързани с достъп до класифицирана информация

Най-големи проблеми при прилагането на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ възникват в частта, касаеща индустриалната сигурност. Поради тази причина, както и интерес от страна на бизнес средите, започваме цикъл статии относно приложението на ЗЗКИ при сключване и изпълнение на договори, свързани с достъп до класифицирана информация.

Като вид защита на класифицираната информация, индустриалната сигурност се прилага при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация, с цел защитата й от нерегламентиран достъп. Приложното поле на индустриалната сигурност е определено максимално общо, като е използвано събирателното понятие за класифицирана информация, което обхваща държавната тайна, служебната тайна и чуждестранната класифицирана информация.

В практиката по прилагане на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ няма съмнение за необходимостта от корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 95, ал. 1, от същия закон, аргумент, за което е цялостната уредба на индустриалната сигурност. Тя намира приложение за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна и не се прилага по отношение на служебната тайна. Това не означава, че при сключване и изпълнение на договор, служебната тайна не се защитава. Защитата й се осъществява с прилагането на т.нар. специални мерки за сигурност. Правилата на индустриалната сигурност могат да се прилагат и спрямо чуждестранна класифицирана информация, но само при условие, че международният договор, по силата на който информацията е предоставена, допуска това. Ако в международния договор не са предвидени специални правила, се прилага законодателството на държавата – източник на информацията.

Законосъобразното приложение на индустриалната сигурност зависи не само от прецизното определяне на видовете класифицираната информация, за защитата на които се използва тази специфична система от мерки. Важно е да се уеднакви смисълът, който се влага в понятието „договор, свързан с достъп до класифицирана информация” или още „договор в областта на индустриалната сигурност”, тъй като за тях по правило се прилагат мерките по индустриална сигурност. Употребата на тези две понятия е много по-коректна от израза „класифициран договор”, който се използва в почти всички международни споразумения за обмен и взаимна защита на класифицираната информация, сключени между Република България с други държави или международни организации . С несъществени различия в дефинициите, то е определено като договор между двама или повече контрагенти, който съдържа или предполага достъп до класифицирана информация. Проблемът може да се породи от буквалното разбиране на понятието „класифициран договор”, единствено като договор на материалния носител, на който е поставен гриф за сигурност. Това значително би стеснило случаите, в които трябва да се прилага индустриалната сигурност и би създало предпоставки за нерегламентиран достъп до класифицирана информация.

Договорите с достъп до класифицирана информация могат да се определят като договори, чийто предмет или изпълнение налага достъп до държавна тайна. Под достъп се разбира не само узнаването на класифицирана информация, но и дейностите по създаване, съхраняване, размножаване, изпращане, получаване, приемане и др. на класифицирана информация, при които се създават условия за узнаването й от други лица.

Конкретните случаи, в които при сключването или изпълнението на договора се налага достъп до държавна тайна, могат да бъдат най-различни. На първо място това са случаите, когато предметът на договора, разбиран като благото, към което този договор е насочен, представлява държавна тайна. Такива например ще бъдат договорите за проектиране, изграждане, снабдяване с оборудване и функциониране на телекомуникационни системи за пренасяне на държавна тайна за нуждите на въоръжените сили, службите за сигурност или организациите по обезпечаване на тези системи, за които е направена преценка, че нерегламентираният достъп може да застраши или увреди националната сигурност. Тези дейности попадат в раздел ІІ, т. 15 от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, и при наличие на преценката за съответните заплахи или вреди за националната сигурност, защитата при възлагането им трябва да се проведе по правилата на индустриалната сигурност. Доколкото самият предмет на договора е класифицирана информация, неговото закрепване в определена форма ще наложи създаване на документ, съдържащ класифицирана информация.

Възможно е предметът на договора да не съдържа категории информация, попадащи в списъка на държавната тайна (Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ), но изпълнението на договора да налага достъп до такава информация. Така например мястото на изпълнение на договора може да бъде класифицирана информация, ако дейностите се осъществяват в режимни поделения и обекти по смисъла на чл. 162 от ППЗЗКИ. Доколкото место-изпълнението е включено в текста на договора, това ще наложи не само приложението на мерките по индустриална сигурност, но и класифицирането на текста на договора.

Достъп до класифицирана информация може да се налага не при конкретните дейности по доставяне на дължимия резултат, а при гаранционното обслужване, което изпълнителят се е задължил да предостави. Такава хипотеза може да възникне при проектирането, изграждането и поддръжката на автоматизирани информационни мрежи, в които се създава, съхранява, обработва и предоставя класифицирана информация.

В т. 9 от Задължителните указания за прилагането на принципите и мерките в областта на индустриалната сигурност, издадени от Държавната комисия по сигурността на информацията (решение по протокол № 82 от 19.12.2003 г., изм. с Решение на ДКСИ № 48-І от 04.09.2007 г., изм. и доп. с Решение на ДКСИ № 14-І/24.02.09 г.), се допуска определяне като договор в областта на индустриалната сигурност на договори, чието изпълнение “би могло да наложи достъп до държавна тайна”. С тази условна формулировка би могло да се стигне до прилагане на мерките по индустриална сигурност, без да е категорично установена необходимостта от достъп до класифицирана информация. Прилагането на мерките по индустриална сигурност спрямо договори, при които няма достъп до класифицирана информация, създава същия проблем, който възниква при незаконосъобразното класифициране на информацията – предоставя се защита, която правният ред не допуска. Ако липсва класифицирана информация при сключване или изпълнение на договора, прилагането на индустриалната сигурност ще бъде безпредметно, а въведените с нея ограничения ще бъдат лишени от основание. Не бива да се изключва възможността това да има негативен ефект върху система за защита на класифицираната информация, като урони доверието в ефикасността на нейните правила.

За да не бъде произволно приложението на индустриалната сигурност, трябва да бъде преградена възможността тя да се прилага спрямо договори, чието изпълнение би могло да наложи достъп до държавна тайна, без тази възможност да бъде надлежно обоснована. Преразглеждането на установеното в т. 9 от Задължителните указания на ДКСИ понятие за договори в областта на индустриалната сигурност би имало за ефект оптимизирането на установените правила.

Определянето на договорите в областта на индустриалната сигурност поставя важният въпрос за органа, в чиято компетентност е тази преценка. В ЗЗКИ не се съдържа отговор на този въпрос, но Правилникът за прилагане на ЗЗКИ предвижда, че организационната единица-възложител определя предмета на задачата и нейното ниво на класификация, преди започване на процедурите по водене на преговори и определяне на изпълнител. Следователно преценката е на бъдещия възложител по договора, което изрично е установено и с чл. 4 от Наредбата за общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност. Тя се съдържа в нарочен акт, т.нар. схема за класификация, която е част от подготвителните действия по определяне на изпълнител и сключване на договора.

Невин Фети, брой 4 на Списание Professional