Сигурност на трезорите

На 24 Март 2004 г.  група маскирани обират трезор на банка “Биохим” и задигат пари и вещи на стойност около 7 млн. лв. Крадците са проникнали през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Апашите пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от около 40 см стоманобетон. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 от общо 600 сейфа.
През Февруари 2005 г. е обран трезор в клон на Обединена българска банка в гр. Ботевград.
През Март 2005 г. е ограбен трезор в клон на „ПроКредит банк“ в гр. София.
През Април 2009 г. е обран  трезор на Софийската улица „Позитано“.
На 3 Април 2009 г. Банда от няколко мъже обира обществения трезор на ул. “Княз Борис“ 109 в гр. София.
На 16 Юли 2009 г. е извършен  обир в трезор на Първа инвестиционна банка в гр. Гоце Делчев.
На 12 Октомври 2009 г. десет здрави мъже нахлуват в денонощния обществен трезор на бул. „Дондуков“ в гр. София и го обират.
На 10 Декември 2009 г. е обран трезора на фирма „БМД протекшън“ на бул. „Дондуков“ 42, гр. София.
На 21 Декември 2009 г. е обран трезор на „Уникредит Булбанк“ в гр. Пазарджик.
На 06 Декември 2010 г. крадци влизат в Банка ДСК в столичния квартал „Младост 1“, бл. 24 на бул. „Йерусалим“ и разбиват близо 200 сейфа от намиращия се в банковия клон трезор.
На 02 май 2011 г. е обран обществен трезор, намиращ се в гр. София на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” № 14.
На 25 май 2011 г.  е разбит банков трезор на Райфайзенбанк в кв. „Люлин“ 6, гр. София.
На 01 Юни 2011 г. е атакуван и разбит денонощния трезор на банка „Пиреос“ в гр. Стара Загора. Не е извършен обир. Охранителната система е изпробвана с  балон с хелий.

Списъкът е прекалено дълъг за толкова кратък период. През последните три години този тип обири зачести, а повечето от извършителите поне за сега остават неизвестни. Човек може да помисли, че не става дума за обир на трезори, а за квартални магазини.

Какво всъщност представлява един трезор.

Банковия трезор (или само трезор) е сигурно място, където могат да се съхраняват пари, ценности, записи, документи и други важни за собствениците си неща. Предназначен е да предпазва съдържанието си от кражба, неоторизирана употреба, огън, природни бедствия, масови безредици, войни и други заплахи, също като сейф. За  разлика от сейфовете, трезорите са част от сградите, в който са обособени. Това се постига чрез допълнителни конструктивни решения при изграждането на сградата и мерки за защита, като армирани стени, плътни врати с устойчиви на разбиване и отключване ключалки, вътрешно трезорно оборудване, електронни системи за сигурност, контрол, оповестяване и охрана.

Исторически погледнато, трезорите са били строени в мазетата на банките, където таваните са били сводести и от там произлиза името „bank vault”. Модерните банкови трезори обикновено съдържат много сейфове – депозитни кутии, също и места за касиери, и други важни активи на банката или нейните клиенти. Тези атрибути са обичайни и за други сгради, като пощенски клонове, големи хотели, библиотеки с уникални книги, хранилища на съответните държавни институции и министерства, където се пазят ценности.

Като четем горното и спомняйки си кадри от филми си представяме, дебели врати с ръкохватки и ключалки, стабилни стени, тайнствени и модерни системи за охрана и въоръжени гардове. Тази представа обаче се разминава много с действителността. Или може би не.

Трябва да се направи уточнение, че трезорите са няколко типа. Основно могат да бъдат разделени на три типа. Основен банков трезор, банков трезор в банков клон, офис или изнесено работно място и така наречените обществени трезори. По отношение на изискванията към степента на защита и устойчивост на трезорите степените са 13 и техните особености и параметри ще разгледаме в следващия брой.

Банковите трезори се намират обикновено в основните сгради на банката или в специално построени за целта сгради. Основните трезори са с висока степен на сигурност и визуално отговарят на представата за трезор и на образите от филмите. Последният трезор, изграден от БНБ и пуснат в експлоатация през месец април 2010 година, е с най-високата степен за сигурност и предизвика завист и учудване в швейцарски и германски специалисти, участвали в сертифицирането му. До този момент, поне в последните десетилетия в България  няма обран чрез взлом основен банков трезор. Описаните в началото на статията случаи касаят банкови трезори в банкови офиси и обществени трезори. Това означава, че при този тип трезори съществуват проблеми. Тези проблеми водят до ненадеждност на трезорите и улесняват лицата решили да ги атакуват.

Трезорите са изключително популярни сред гражданите, заради това, че осигуряват анонимност и тайна по отношение на съхраняваното в тях, както и бърз, лесен и оперативен достъп на ползвателите до съдържанието на касетите. В трезорите често се съхраняват пари, ценности, бижута, произведения на изкуството, документи, информационни носители и информация, както и всичко друго, което физически може да се побере в наетия обем. Има някой ограничения, касаещи оръжие, бомби, общо опасни средства и други подобни, но на повечето места няма система за контрол и недопускане съхраняването на забранени вещества и предмети. Съчетанието от голямо количество ценности и ненадеждна охрана прави трезорите привлекателна цел и това се потвърждава от големия брой обири.

Първият проблем при трезорите е липсата на нормативна база. На практика всеки може да открие трезор. Достатъчно е да го регистрира като търговски обект. Не е проблем криминално проявено лице да открие трезор. Няма изисквания, необходимост от  лиценз и  прилагане на контрол. Липсва задължение за застраховане на трезора и съдържанието на касетите. Всеки собственик на трезор се застрахова за професионален риск по собствена преценка.

Единствения нормативен документ, поставящ изисквания към трезорите е „Наредба № I-171 от 2 юли 2001 г. за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции”. Не много ясно защо тази наредба се прилага спрямо гражданските трезори, които не са банкови. В самата наредба е посочено, че тя се прилага спрямо банките и небанковите финансови институции, които извършват по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност. Гражданските трезори не отговяват на тези определения. Единствено в чл. 9 и чл. 19 на наредбата са записани изисквания за оборудване на трезорни помещения. Това обаче касае трезорни помещения на банки. Обществените трезори на практика остават без никаква нормативна база и изисквания към охраната им. В действителност Наредба № I-171 се прилага и при обществените трезори и това е добре. В наредбата има записани добри и смислени неща. Друг е въпроса как се прилага тази наредба и дали записаните в нея изисквания са достатъчни, актуални и адекватни на обстановката и развитието на техническите средства.

Липсата на нормативна база и конкретни изисквания водят до пропуски в проектирането на трезорни помещения. Това е вторият проблем. На практика почти няма архитекти и проектантски ателиета, запознати с изискванията и добрите практики при проектирането на трезорни помещения. В чл. 9 на  наредба № І-171 има записани 7 конструктивни изисквания и всичко останало е прехвърлено към стандарт БДС EN 1143-1:2000. Това не е достатъчно и не дава възможност на проектантите да  проектират правилно трезорни помещения. Друг проблем идва от страна на инвеститора. По-конкретно липсата на изисквания от страна на инвеститора и контрол на процеса на проектиране и изграждане.  Нарича се незнание и икономия.  При изграждането на банкова институция или трезор, инвестициите в средствата за сигурност могат да достигнат 25-30% от себестойността на сградата, при 1,5 – 5 % за нормални административни и стопански сгради. Незнанието  или стремежът за икономии води до пропуски в сигурността на трезорите, заложени още при проектирането и изпълнението на сградите и помещенията.

Третият проблем е несъвършенството и пропуските при изграждане и организиране на средствата за физическа защита, включващи физическите бариери, електронните средства за сигурност и силите за реакция. Обири се извършват в трезори, които се охраняват само с електронни системи и в такива, които се охраняват от жива въоръжена охрана. При първите се използват пропуски при инсталирането на електронните системи за охрана или заглушаване и прекъсване на каналите за оповестяване на мониторинг центъра и силите за реакция. При втория тип, охрана с денонощна жива охрана, се атакува с превишаваща сила и живата охрана се елиминира, като отново се заглушават каналите за комуникация и предаване на алармени сигнали. Всъщност живата охрана, която има право и възможност да отваря трезорното помещение, е най-слабото звено. Ако живата охрана е разположена на незащитено и достъпно  за престъпниците място, на практика е най-слабото звено в защитата на трезора. Никой охранител, получаващ 500-600 лева месечна заплата, няма да рискува съпротива при въоръжено нападение. Просто предава ключовете, деактивира охраната и на практика пуска нападателите в трезора. Случаите от последните три години потвърдиха тази схема повече от два пъти. За да са ефективни средствата за физическа защита, живата охрана трябва да е разположена на защитено място извън или в сградата на трезора, да е осигурен добър обзор върху обстановката и сигналите на електронните системи за сигурност и добра възможност за безопасна реакция и извикване на подкрепления. Каналите за предаване на алармени съобщения и комуникация трябва да са скрити, дублирани и защитени. Не трябва да се прави компромис с изискванията на производителя, стандартите, нормативните документи и добрите практики при проектирането и монтажа на електронните системи за сигурност. Поставянето на по-малко или не подходящи алармени детектори, не покриването на опасните зони, не спазването на техническите и тактически изисквания при монтажа на елементите на охранителната система води до по-лесното и преодоляване. Монтирането на скрити камери и елементи на охраната и извеждането на сигналите от тях в скрито и защитено място за запис е задължително. Не на последно място е лоялността, мотивацията и подготовката на служителите от живата охрана.

Четвъртият проблем е информацията. Нека да зададем въпроса „Защо точно този трезор е атакуван?”. В повечето случаи отговорът е „Защото престъпниците са търсили нещо конкретно.” Често атакуващите трезора имат информация за нещо ценно, съхранявано в някоя от касетите на трезора и атаката е за да се намери и открадне точно това нещо, а съдържанието на останалите касети, които са ограбени е добър бонус. Информацията за съдържанието може да дойде от ползващия касетата или от вътрешен човек в трезора.

В първия случай клиента на трезора е бил непредпазлив, уведомил е лица от близкото си обкръжение за съхраняваната ценност и нейното местоположение, в резултат на което информацията е стигнала до престъпниците. При тези обстоятелства всеки сам си носи отговорност за опазване на важна и конфиденциална за него информация.

Втория случай е по-интересен. Това означава, че съдържанието на  касетата не е тайна за някой служители на трезора. Някой от тях е проверил и установил съдържанието на касетата. Това е напълно възможно. Потвърждават го и случващите се от време на време вътрешно трезорни кражби. От касети на клиенти изчезват обикновено части от суми. Тези случаи се пазят в тайна и се уреждат между клиентите и управата на трезорите, но са факт. Трезор, в който охраната има  свободен достъп до касетите и притежава ключ или копие от ключа за някой от тях или за всички, на практика не може да гарантира тайна и неприкосновеност на съдържанието на касетите. Друг проблем е, че често ключалките на касетите са не професионални или просто смешни и позволяват лесно да бъдат отключени с различни пособия, шперцове и не оригинални ключове.

Втория отговор на въпроса „Защо точно този трезор е атакуван?” е „Защото е лошо охраняван или има информация за охраната.”  Този тип информация обикновено се придобива чрез вътрешен човек.  Чрез оглед от външен човек може да се установи разположението на детекторите и на видео камерите, пропускателния режим и навиците на охраната, но няма как да се установи кода на охранителната система, трасето на комуникационните и охранителни кабели, местата на скритите камери или местата за съхранение на данни и backup. Разбира се има вариант охраната да е толкова лоша или видима, че да е достатъчен и само външен оглед.

Петият проблем е самонадеяността на собствениците на трезори. Много често опасността от обир се подценява, защото се разчита на това, че трезора е собственост на известна фирма или групировка, или в него съхраняват ценности някой от силните на деня в областта на бизнеса, политиката и ъндърграунда. Логиката е, че престъпниците няма да посмеят да атакуват трезора, защото после ще бъдат издирвани не само от полицията … Практиката показа, че тази логика не работи. Съотношението на силите се мени бързо, а и винаги има някой, който не е запознат с обстановката или просто не му пука. В следствие на това обирът става факт.

До тук разглеждахме проблемите, на за сме коректни трябва да се отбележи, че има граждански трезори в България, които са изградени изключително професионално. Свободни касети в тях почти няма, което означава, че клиентите намират начин да разпознаят надеждните трезори.

Употребата на трезори ще нараства и за в бъдеще. Все пак това е по-сигурното място за съхранение на нашите ценности. Практиката с изграждането в домовете на гражданите на „паник стаи” и „частни трезори” за сега не дава добър резултат и причините са сходни с тези при трезорите. От друга страна е желателно през уикенда, отпуската или по празници, когато са най-честите взломни кражби по домовете, някъде да се съхраняват ценните документи, бижута, произведения на изкуството, лаптоп с данни и други неща. Тяхното съхранение в дома не е желателно. Затова преди празници и след тях рязко се увеличава посещаемостта в трезорите за кратък интервал и често извън стандартното работно време. Това означава, че трезорите трябва да осигуряват бърз и лесен достъп на ползвателите, като в същото време дават високо ниво на сигурност. Проблемът е, че тези две изисквания си противоречат. В европейската практика на гражданските трезори са намерени достатъчно надеждни и удобни решения. Въпросът е в тяхното прилагане. Парадокс е, че в България има трезори, строени преди повече от 60 години, които са с много по-високо ниво на сигурност и по-удобни за ползване от такива, строени в последните десетилетия.

Гражданският трезор, за сега няма алтернатива за надеждно съхранение на ценни вещи на гражданите. За съжаление е невъзможно да се дадат признаци, по които средно статистически гражданин да познае добрия трезор. Много от мерките за защита на професионално изградения трезор остават скрити и неразбрани от обикновения посетител. Все пак може да се дадат няколко съвета при избор на трезор:

Запознайте се с чл. 9 на „Наредба № I-171 от 2 юли 2001 г. за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции”. Заложените там конструктивни изисквания са малко и тяхното изпълнение се вижда с просто око и от неспециалист. Огледайте избрания трезор и вижте изпълнението на тези изисквания. Все пак лесно се забелязва  дебела метална врата на трезора и наличие на решетка след нея.

Обърнете внимание на поведението и разположението на охраната, вашия и техния достъп до помещението на трезора. Не на лицата обслужващи трезора, а охраната. Ако в даден случай това  е едно и също, изводите не са добри. Охраната трябва да е отделно, скрита и трудно достъпна. Това, че на едно място има струпани трима четирима юнаци с пистолети означава, че просто ще бъдат преодолени наведнъж, а не че охраната е по-надеждна.
Автоматичният контрол на достъпа до помещението с касетите чрез чип карта или биометричен детектор е предимство.

Обърнете внимание на касетите и ключовете за тях. Ако ключовете приличат на такива от пощенска кутия или автомобил, това също не е добър признак. Мисля, не е необходимо да споменаваме, че касетата трябва да е с две ключалки. В най-добрия случай при наем на касета трябва да ви предложат да си изберете произволен ключ от кутия с много ключове и по този ключ да настроят ключалката на Вашата касета, избрана от Вас, също произволно сред наличните свободни.

Ако централата на охранителната система и дигиталния видео рекордер за запис от видео камерите са на видно и лесно достъпно от посетители място, това също не е добър признак.

Проверете в договора за охрана, клаузите за застраховка и отговорността на трезора при настъпване на инцидент, евентуално обир.

Входът на трезора трябва да е отделен и в никакъв случай разположен на място, където преминават множество служители и посетители на институциите намиращи се в  сградата.

Обирите на трезори не са случайни престъпления. Те изискват добро разузнаване и планиране, висок интелект, технически познания и добра организация от страна на извършителите. Поради това борбата с тях е трудна и е желателно използването на всички възможни средства.

Като заключение може да се каже, че в множеството обири има и нещо положително. Те би трябвало да подскажат необходимостта от наличието на нормативна база, касаеща трезорите. В същото време дават на специалистите достатъчно материал за анализ и база за изготвяне на нови технически, тактически и конструктивни мерки за защита. Просто някой трябва да се ангажира с това.

инж. Николай Цапрев, бр. 7, списание Professional

Новини

picture

Тринадесети брой на специализираното списание за сигурност Professional

Виж още »

Проекти

picture

Система за откриване на подслушвателни устройства, използващи WiFi и Bluetooth свързаност

Виж още »

Библиотека

picture

Защита от подслушване през мобилен телефон

Виж още »